на моето момче
Искаш ли
да разплетеш косите ми?
Заплитаха ги
досега със фалш и лъжи...
Искаш ли
да не триеш сълзите ми?
Подарявай ми
нови животи наместо прощални думи...
Искаш ли
да не бъдем романтични?
С усмивки
ще подминем суетата, разкошните витрини...
Искаш ли
и след полунощ да бъда твоята принцеса?
Кажи ми
това, което вече прочетох в твоите очи...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados