“Искаш огън да ти дам..."
Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете,
а нещо друго силно се втвърдява...
Абе, и малко да е, все на берекет е...
Очите си опули баба Слава.
Поклаща си главата и се мръщи.
- Бре, Киро! Ти май полудяваш.
Я, влизай бързо, влизай бързо в къщи!
Не виждаш ли за огън, че не ставаш?
Прищяло му се, дъртия пергишин,
отново да гори в любовен пламък,
а не усеща, че на пръст мирише
и над главата му увиснал тежък камък...
Поспри де, старо! Пусто, опустяло!
Нали ти рекох - дават ни нишани.
Сърцето ми е младо в старо тяло.
Преди оназ, с косата да ни хване,
ей, тъй да си припомним младините...
Поспря се, поразмисли баба Слава,
изтри една сълзичка от очите
и тръгна… оня огън да запали...
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Скицата ми!
-
Нико, чакам аз да пуснеш един определен стих, ще се сетиш някой ден, за да ти го върна тъпкано...
-
Днес ме зареди с добро настроение най-малко до края на седмицата, Кери!...Радвам ти се на моженето!...
-
Хах, Краси, особено ми е драго да те видя тук! Сигурно му се е прищяло, бре, ама агънцата да не са луди... освен ако не му е златна кесията... за тютюна де... Благодаря ти за усмивката, на Силвето също!
-
Ех, пусти огън! Как не му се е прищяло "агнешко" на тоя старец?
-
Браво,усмихна ме!
-
Благодаря, Рени, Любо! Нека има огън... Кой бяга от топлото?
-
Браво, браво и пак браво - чудесно си го натъкмила! Хайде и аз отивам за "съчки" да запаля огън и да стопля "камината"...
-
Мен - да, усмихна ме. Усмихнат ден за теб!
-
Благодаря, Окси, Дивако и Таня! Исках да е хумористично, но една приятелка ми каза, че звучало тъжно... Дано съм усмихнала поне вас!
-
Поспри се, Време... Огън да си вземем...
-
ТОЗИ ОГЪН НЕ СЕ ГУБИ
-
Абе, старо огнище, ама все ще се открие някой тлеещ въглен...
Поздрав, Кери!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
