“Искаш огън да ти дам..."
Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете,
а нещо друго силно се втвърдява...
Абе, и малко да е, все на берекет е...
Очите си опули баба Слава.
Поклаща си главата и се мръщи.
- Бре, Киро! Ти май полудяваш.
Я, влизай бързо, влизай бързо в къщи!
Не виждаш ли за огън, че не ставаш?
Прищяло му се, дъртия пергишин,
отново да гори в любовен пламък,
а не усеща, че на пръст мирише
и над главата му увиснал тежък камък...
Поспри де, старо! Пусто, опустяло!
Нали ти рекох - дават ни нишани.
Сърцето ми е младо в старо тяло.
Преди оназ, с косата да ни хване,
ей, тъй да си припомним младините...
Поспря се, поразмисли баба Слава,
изтри една сълзичка от очите
и тръгна… оня огън да запали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
