Искаш всичко да бъдеш
От нищо
в нещо преливаш,
от пясък,
кули строиш.
Идваш
и пак си отиваш...
към райски
градини летиш.
Великите
често цитираш,
музите
качваш на трон.
И с Него говориш -
не спираш,
на дявол
не правиш поклон.
С душа,
по мъжки лирична,
по нощите бродиш,
не спиш.
Порцеланови
фигури виждаш,
прегърнати в мрака
мечти...
Искаш
всичко да бъдеш,
окото
на нежна сърна,
с морето
обичаш да спориш,
дори си,
озонът в дъжда.
От лошо,
добро да направиш,
за простреляни
птици тъжиш.
Падаш
и пак се изправяш,
и високо
отново летиш.
в нещо преливаш,
от пясък,
кули строиш.
Идваш
и пак си отиваш...
към райски
градини летиш.
Великите
често цитираш,
музите
качваш на трон.
И с Него говориш -
не спираш,
на дявол
не правиш поклон.
С душа,
по мъжки лирична,
по нощите бродиш,
не спиш.
Порцеланови
фигури виждаш,
прегърнати в мрака
мечти...
Искаш
всичко да бъдеш,
окото
на нежна сърна,
с морето
обичаш да спориш,
дори си,
озонът в дъжда.
От лошо,
добро да направиш,
за простреляни
птици тъжиш.
Падаш
и пак се изправяш,
и високо
отново летиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
