19 jul 2009, 14:43

Искра

2K 0 10

Искра

 

Така познат и непознат.

Липсваш, а дори не си бил тук.

Очите ти - въглени горещи,

обхождат в мене всеки път.

 

Задържам те и те изпускам.

Желая да отпия от вкуса ти.

Устните със дъх на дъжд

поят ме и ме карат да изтръпвам.

 

Тъй далечен си и близък.

Улавям образа ти в плен.

Ласките ти - адски рай,

ваят сладка свобода във мен.

 

Приспивам те и буден те държа.

Във теб оглеждам се различна.

Думите ти откровени с плам

топят ме и нашепват да обичам.

 

Изгарям те и те прераждам.

Бленувам те нечувстван до сега.

На платното бяло с нежни щрихи

греят първите черти на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...