Искра
Искра
Така познат и непознат.
Липсваш, а дори не си бил тук.
Очите ти - въглени горещи,
обхождат в мене всеки път.
Задържам те и те изпускам.
Желая да отпия от вкуса ти.
Устните със дъх на дъжд
поят ме и ме карат да изтръпвам.
Тъй далечен си и близък.
Улавям образа ти в плен.
Ласките ти - адски рай,
ваят сладка свобода във мен.
Приспивам те и буден те държа.
Във теб оглеждам се различна.
Думите ти откровени с плам
топят ме и нашепват да обичам.
Изгарям те и те прераждам.
Бленувам те нечувстван до сега.
На платното бяло с нежни щрихи
греят първите черти на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
