20 sept 2013, 19:48

Искра - "Хроники на мълчанието"

729 0 2

Лутах се безцелно в тъмнината 
във оковите на самота 
и отчаяно ридаех плачех 
търсейки те - 
моя мъничка звезда 

Беше нощ, 
спотайваха се сенки тихо в мрака 
обляни от студена светлина 
и вятърът жестоко стенеше в гората 
с една ефирна пустота 

И махалото на времето отмерва 
с тежък и настойчив звън 
една искрица блесва във небето 
ЗВЕЗДАТА! - 
но илюзия или сън... 

А тя е толкова далече 
там в безкрайното море 
и вярвам аз че част от нея е във тебе - мое малко сърчице

Но на дали ще свети дълго 
със тази нежна светлина 
а махалото на времето отмерва тежко 
времето на самота 

И пак се блъскам в празнотата 
с тез окови на тъга 
и се мъча да достигна до искрата 
- ти оставаш в мен... 
моя мъничка звезда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...