20 sept 2013, 19:48

Искра - "Хроники на мълчанието"

722 0 2

Лутах се безцелно в тъмнината 
във оковите на самота 
и отчаяно ридаех плачех 
търсейки те - 
моя мъничка звезда 

Беше нощ, 
спотайваха се сенки тихо в мрака 
обляни от студена светлина 
и вятърът жестоко стенеше в гората 
с една ефирна пустота 

И махалото на времето отмерва 
с тежък и настойчив звън 
една искрица блесва във небето 
ЗВЕЗДАТА! - 
но илюзия или сън... 

А тя е толкова далече 
там в безкрайното море 
и вярвам аз че част от нея е във тебе - мое малко сърчице

Но на дали ще свети дълго 
със тази нежна светлина 
а махалото на времето отмерва тежко 
времето на самота 

И пак се блъскам в празнотата 
с тез окови на тъга 
и се мъча да достигна до искрата 
- ти оставаш в мен... 
моя мъничка звезда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...