20 сент. 2013 г., 19:48

Искра - "Хроники на мълчанието"

728 0 2

Лутах се безцелно в тъмнината 
във оковите на самота 
и отчаяно ридаех плачех 
търсейки те - 
моя мъничка звезда 

Беше нощ, 
спотайваха се сенки тихо в мрака 
обляни от студена светлина 
и вятърът жестоко стенеше в гората 
с една ефирна пустота 

И махалото на времето отмерва 
с тежък и настойчив звън 
една искрица блесва във небето 
ЗВЕЗДАТА! - 
но илюзия или сън... 

А тя е толкова далече 
там в безкрайното море 
и вярвам аз че част от нея е във тебе - мое малко сърчице

Но на дали ще свети дълго 
със тази нежна светлина 
а махалото на времето отмерва тежко 
времето на самота 

И пак се блъскам в празнотата 
с тез окови на тъга 
и се мъча да достигна до искрата 
- ти оставаш в мен... 
моя мъничка звезда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Чакъров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...