Лутах се безцелно в тъмнината
във оковите на самота
и отчаяно ридаех плачех
търсейки те -
моя мъничка звезда
Беше нощ,
спотайваха се сенки тихо в мрака
обляни от студена светлина
и вятърът жестоко стенеше в гората
с една ефирна пустота
И махалото на времето отмерва
с тежък и настойчив звън
една искрица блесва във небето
ЗВЕЗДАТА! -
но илюзия или сън...
А тя е толкова далече
там в безкрайното море
и вярвам аз че част от нея е във тебе - мое малко сърчице
Но на дали ще свети дълго
със тази нежна светлина
а махалото на времето отмерва тежко
времето на самота
И пак се блъскам в празнотата
с тез окови на тъга
и се мъча да достигна до искрата
- ти оставаш в мен...
моя мъничка звезда!
© Георги Чакъров Все права защищены