20.09.2013 г., 19:48

Искра - "Хроники на мълчанието"

723 0 2

Лутах се безцелно в тъмнината 
във оковите на самота 
и отчаяно ридаех плачех 
търсейки те - 
моя мъничка звезда 

Беше нощ, 
спотайваха се сенки тихо в мрака 
обляни от студена светлина 
и вятърът жестоко стенеше в гората 
с една ефирна пустота 

И махалото на времето отмерва 
с тежък и настойчив звън 
една искрица блесва във небето 
ЗВЕЗДАТА! - 
но илюзия или сън... 

А тя е толкова далече 
там в безкрайното море 
и вярвам аз че част от нея е във тебе - мое малко сърчице

Но на дали ще свети дълго 
със тази нежна светлина 
а махалото на времето отмерва тежко 
времето на самота 

И пак се блъскам в празнотата 
с тез окови на тъга 
и се мъча да достигна до искрата 
- ти оставаш в мен... 
моя мъничка звезда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Чакъров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...