26 jul 2004, 22:42

Искра и Сълза

  Poesía
1.9K 0 1
Искра и Сълза

Случайно пробляснала искра
разпалва буен огън във нощта,
обхванал моята душа,
изпълва я със любовта.

Беше всичко между нас красиво,
родено от чувство красиво.
Но ти дойде веднъж при мен с лъжа
и забликаха от очите сълза подир сълза.

Сега се борят в мен
Искрата и Сълзата,
неизбежно вплитат се в рефрен,
описващ самотата.

Искрата все шепти
за щастливите прекарани с тебе дни,
но сърцето още го боли
и помни всички проляти с мъка Сълзи.

Искрата - надежда и мечта,
Сълзата - болка, самота,
и тъй не мога аз да избера
да те обича или мрази моята душа

Защото жива е Искрата още,
защото изгаря ме тя нощем,
защото липсваш ми до болка сега,
когато отронвам поредната Сълза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно една любов може да продължава с много, много мъка!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....