Искра и Сълза
Случайно пробляснала искра
разпалва буен огън във нощта,
обхванал моята душа,
изпълва я със любовта.
Беше всичко между нас красиво,
родено от чувство красиво.
Но ти дойде веднъж при мен с лъжа
и забликаха от очите сълза подир сълза.
Сега се борят в мен
Искрата и Сълзата,
неизбежно вплитат се в рефрен,
описващ самотата.
Искрата все шепти
за щастливите прекарани с тебе дни,
но сърцето още го боли
и помни всички проляти с мъка Сълзи.
Искрата - надежда и мечта,
Сълзата - болка, самота,
и тъй не мога аз да избера
да те обича или мрази моята душа
Защото жива е Искрата още,
защото изгаря ме тя нощем,
защото липсваш ми до болка сега,
когато отронвам поредната Сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево момиче Всички права запазени