Искра-Надежда
Самотна, в стая пълна със надежди,
забравена от всички тя стои.
Безмълвно взира се в красиво нищо,
а мисълта през неизвестното лети.
В очакване, в копнеж я мъката завари,
обви я в черните си пипала,
сковавайки я със сила страшна,
бездиханна и разкъсана от мисълта:
"Какво ми става? Защо съм тъй унила?
Защо сърцето ми трепти така?
В какво отново съм се провинила,
та съм наказана със самота?"
А тази мисъл с нищото се сблъсква,
рикушира неизвестно накъде,
но ехото от нея се завръща
в по-светли, ярки цветове
и носи на душата изтерзана
Искра-Надежда за настъпващ рай,
че една очаквана промяна
на мъката ще сложи край.
2 април 2008г.
© Исето Петкова Todos los derechos reservados