3 апр. 2008 г., 19:07

Искра-Надежда

1.1K 0 0

Искра-Надежда

 

Самотна, в стая пълна със надежди,

забравена от всички тя стои.

Безмълвно взира се в красиво нищо,

а мисълта през неизвестното лети.

В очакване, в копнеж я мъката завари,

обви я в черните си пипала,

сковавайки я със сила страшна,

бездиханна и разкъсана от мисълта:

 

                           "Какво ми става? Защо съм тъй унила?

                            Защо сърцето ми трепти така?

                            В какво отново съм се провинила,

                            та съм наказана със самота?"

 

А тази мисъл с нищото се сблъсква,

рикушира неизвестно накъде,

но ехото от нея се завръща

в по-светли, ярки цветове

и носи на душата изтерзана

Искра-Надежда за настъпващ рай,

че една очаквана промяна

на мъката ще сложи край. 

 

                                                                       2 април 2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исето Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...