Искра-Надежда
Самотна, в стая пълна със надежди,
забравена от всички тя стои.
Безмълвно взира се в красиво нищо,
а мисълта през неизвестното лети.
В очакване, в копнеж я мъката завари,
обви я в черните си пипала,
сковавайки я със сила страшна,
бездиханна и разкъсана от мисълта:
"Какво ми става? Защо съм тъй унила?
Защо сърцето ми трепти така?
В какво отново съм се провинила, ...