Искра-Надежда

Самотна, в стая пълна със надежди,

забравена от всички тя стои.

Безмълвно взира се в красиво нищо,

а мисълта през неизвестното лети.

В очакване, в копнеж я мъката завари,

обви я в черните си пипала,

сковавайки я със сила страшна,

бездиханна и разкъсана от мисълта:

                           "Какво ми става? Защо съм тъй унила?

                            Защо сърцето ми трепти така?

                            В какво отново съм се провинила,

                            та съм наказана със самота?"

А тази мисъл с нищото се сблъсква,

рикушира неизвестно накъде,

но ехото от нея се завръща

в по-светли, ярки цветове

и носи на душата изтерзана

Искра-Надежда за настъпващ рай,

че една очаквана промяна

на мъката ще сложи край. 

                                                                       2 април 2008г.