bohem bohem
4 71
4 ene 2011, 21:14

Искра в нощта

  Poesía
995 0 10

Опъната яко, свисти тетивата -

от нерви изплетена, здраво въже...

А аз съм онази мишена, в която

животът стрелата си остра боде.

 

Не спирай, животе, намазвай с отрова,

натискай до долу, стрелата забий...

Плътта ми отдавна я чака, готова.

Пусни тетивата. И после се скрий...

 

Отдавна край мене е кухо и празно,

отдавна от теб не ухае на хляб…

Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно

и подло залагаш ми трап подир трап...

 

Добре, че не можеш да стреляш в душата

и жива е тази искра във нощта,

която все още крачоли размята

по пътя към всяка човешка душа...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0