bohem bohem
4 71
Jan 4, 2011, 9:14 PM

Искра в нощта

  Poetry
991 0 10

Опъната яко, свисти тетивата -

от нерви изплетена, здраво въже...

А аз съм онази мишена, в която

животът стрелата си остра боде.

 

Не спирай, животе, намазвай с отрова,

натискай до долу, стрелата забий...

Плътта ми отдавна я чака, готова.

Пусни тетивата. И после се скрий...

 

Отдавна край мене е кухо и празно,

отдавна от теб не ухае на хляб…

Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно

и подло залагаш ми трап подир трап...

 

Добре, че не можеш да стреляш в душата

и жива е тази искра във нощта,

която все още крачоли размята

по пътя към всяка човешка душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0