Jan 4, 2011, 9:14 PM

Искра в нощта

  Poetry
990 0 10

Опъната яко, свисти тетивата -

от нерви изплетена, здраво въже...

А аз съм онази мишена, в която

животът стрелата си остра боде.

 

Не спирай, животе, намазвай с отрова,

натискай до долу, стрелата забий...

Плътта ми отдавна я чака, готова.

Пусни тетивата. И после се скрий...

 

Отдавна край мене е кухо и празно,

отдавна от теб не ухае на хляб…

Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно

и подло залагаш ми трап подир трап...

 

Добре, че не можеш да стреляш в душата

и жива е тази искра във нощта,

която все още крачоли размята

по пътя към всяка човешка душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...