Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова,
натискай до долу, стрелата забий...
Плътта ми отдавна я чака, готова.
Пусни тетивата. И после се скрий...
Отдавна край мене е кухо и празно,
отдавна от теб не ухае на хляб…
Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно
и подло залагаш ми трап подир трап... ...