Искра в нощта
Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова,
натискай до долу, стрелата забий...
Плътта ми отдавна я чака, готова.
Пусни тетивата. И после се скрий...
Отдавна край мене е кухо и празно,
отдавна от теб не ухае на хляб…
Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно
и подло залагаш ми трап подир трап...
Добре, че не можеш да стреляш в душата
и жива е тази искра във нощта,
която все още крачоли размята
по пътя към всяка човешка душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
