Искра в нощта
Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова,
натискай до долу, стрелата забий...
Плътта ми отдавна я чака, готова.
Пусни тетивата. И после се скрий...
Отдавна край мене е кухо и празно,
отдавна от теб не ухае на хляб…
Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно
и подло залагаш ми трап подир трап...
Добре, че не можеш да стреляш в душата
и жива е тази искра във нощта,
която все още крачоли размята
по пътя към всяка човешка душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
