11 nov 2024, 20:06  

Cпокойствията нищичко не значат 

  Poesía
122 0 2

Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.

 

Душата ми е огнена богиня,
в косите ми светулки греят зиме
и макове цъфтят, отдето мина,
кръвта на вятър – за любов петимен.

 

Спокойствие ли? Кой ми го наложи?
И как, като душата ураган е?
Като змия сменила триста кожи,
за мъдростта – искрица да остане,

 

ще я прикрия само докогато,
обикне ме и ме целуне здрачът...
За мене – слънце, сприя, вечно лято,
спокойствията нищичко не значат...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??