Cпокойствията нищичко не значат
Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня,
в косите ми светулки греят зиме
и макове цъфтят, отдето мина,
кръвта на вятър – за любов петимен.
Спокойствие ли? Кой ми го наложи?
И как, като душата ураган е?
Като змия сменила триста кожи,
за мъдростта – искрица да остане,
ще я прикрия само докогато,
обикне ме и ме целуне здрачът...
За мене – слънце, сприя, вечно лято,
спокойствията нищичко не значат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
