Искряща сълза
Искряща сълза
Сълзата се търкурна по лицето нежно,
слънчевите лъчи я пронизаха копнежно
и тя заблестя,
в свойта тъга заискря.
Ах, красота, красота...
дори в сълзите, пропити с тъга...
Сълзата, болезнено отронена,
оставя своите следи по бузите ми
и за кой ли път душата отровена
умира без утеха в самотата си.
Виж, погледни...
едно лице, обляно в сълзи.
Няма ли над мен да се смилиш,
няма ли душата ми да пощадиш.
От очите зачервени
бликат сълзи, като от извори солени...
А слънцето с лъчите си ги огрява
и в своите прегръдки ги обвива.
Пред мощта на светлината те блестят,
като бисери искрят...
Погледни за последен път очите ми,
виж душата ми
и разбери
това, което очите ми искаха да ти кажат,
това, което думите нямат властта да покажат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
