Искряща сълза
Искряща сълза
Сълзата се търкурна по лицето нежно,
слънчевите лъчи я пронизаха копнежно
и тя заблестя,
в свойта тъга заискря.
Ах, красота, красота...
дори в сълзите, пропити с тъга...
Сълзата, болезнено отронена,
оставя своите следи по бузите ми
и за кой ли път душата отровена
умира без утеха в самотата си.
Виж, погледни...
едно лице, обляно в сълзи.
Няма ли над мен да се смилиш,
няма ли душата ми да пощадиш.
От очите зачервени
бликат сълзи, като от извори солени...
А слънцето с лъчите си ги огрява
и в своите прегръдки ги обвива.
Пред мощта на светлината те блестят,
като бисери искрят...
Погледни за последен път очите ми,
виж душата ми
и разбери
това, което очите ми искаха да ти кажат,
това, което думите нямат властта да покажат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
