13 may 2010, 12:01

Искърското дефиле 

  Poesía » Del paisaje
669 0 4

… А Искърът крие водите си тъмни

в скали от красиво извита резба,

и толкова спомени тука се губят –

начало и край са на мир и борба…

 

 

 

Вълните му диви разнасят във мирис

 дъх на различен и чист аромат

и той се изражда под пръст и коприва,

и спомня писател отдавна познат!

 

Стари монаси вървят край реката

и сякаш разказват за някога днес.

А там, до реката, във вечност съдбата

е скрила от погледи своя завет.

 

 

 

Няма такъв невидян реализъм

в различна страна и при друга река,

който във бъдеще пак ще е този,

който е бил и преди, и сега...

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??