13 may 2010, 12:01

Искърското дефиле

982 0 4

… А Искърът крие водите си тъмни

в скали от красиво извита резба,

и толкова спомени тука се губят –

начало и край са на мир и борба…

 

 

 

Вълните му диви разнасят във мирис

 дъх на различен и чист аромат

и той се изражда под пръст и коприва,

и спомня писател отдавна познат!

 

Стари монаси вървят край реката

и сякаш разказват за някога днес.

А там, до реката, във вечност съдбата

е скрила от погледи своя завет.

 

 

 

Няма такъв невидян реализъм

в различна страна и при друга река,

който във бъдеще пак ще е този,

който е бил и преди, и сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...