13.05.2010 г., 12:01 ч.

Искърското дефиле 

  Поезия » Пейзажна
623 0 4

… А Искърът крие водите си тъмни

в скали от красиво извита резба,

и толкова спомени тука се губят –

начало и край са на мир и борба…

 

 

 

Вълните му диви разнасят във мирис

 дъх на различен и чист аромат

и той се изражда под пръст и коприва,

и спомня писател отдавна познат!

 

Стари монаси вървят край реката

и сякаш разказват за някога днес.

А там, до реката, във вечност съдбата

е скрила от погледи своя завет.

 

 

 

Няма такъв невидян реализъм

в различна страна и при друга река,

който във бъдеще пак ще е този,

който е бил и преди, и сега...

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??