Искърското дефиле
… А Искърът крие водите си тъмни
в скали от красиво извита резба,
и толкова спомени тука се губят –
начало и край са на мир и борба…
Вълните му диви разнасят във мирис
дъх на различен и чист аромат
и той се изражда под пръст и коприва,
и спомня писател отдавна познат!
Стари монаси вървят край реката
и сякаш разказват за някога днес.
А там, до реката, във вечност съдбата
е скрила от погледи своя завет.
Няма такъв невидян реализъм
в различна страна и при друга река,
който във бъдеще пак ще е този,
който е бил и преди, и сега...
© Венета Димитрова All rights reserved.
