24 ene 2007, 0:18

Испанската китара

  Poesía
1.5K 0 3

Испанската китара

 

Има връзки, които не свършват,
дори когато лентата на копнежа
се изпълни до край.
Тогава няма движение,
а само статично положение.

Шантави неща подскачат
по опакото на ръката ми,
затулвам ги с твойта гръд и те утихват
приспани от мириса на будната ти кожа,
жива за допира ми.

Оставаме сами.

Играем си с телата ни
като топчета по парещия пясък.
Играем си на играта на другия,
сами за себе си играчки.

Победителят ще загуби душата си
в победената такава,
останала полузадоволена,
заради едно парченце свян.
И по-добре, защото
уханието на разплата
ще разтопи окото и водата в него
ще прилее от шепа в шепа
до простора на сластта.

Присвии бедрата си в порив да ми се разкриеш.
Заплачи и ще се скриеш.
Бъди сама

единствена моя...

Zimed

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зимед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...