13 may 2009, 16:39

Испански кораб

  Poesía
658 0 2

Студеното море - пенливо плискаше през борда,

над лодките - безбройно много, плаващи в стада,

и пляскаха вълните над разкъсаните корди,

и заливът загуби ги  във люта тъмнина.

Испанските моряци се споглеждаха за хребета,

а корабът потъваше под тласъка на котвите,

и сгушени с рев в децата -  пак жените цвилеха,

завързани за палубата, в очакване на отлива.

А стари пасажери се задъхваха кат кучета,

разперили въжета и блестящи кат монети,

проклинайки съдбата, те не вярваха на случилото

и в тинята дълбаха и излющиха си шепите.

А тежката галера там намери своя пристан,

там слизаха по стълбите от счупени гребла,

и сините сълзи, в очите дето им се плискаха.

кат жлебове се плъзгаха, блестящи от масла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...