13 may 2009, 16:39

Испански кораб

  Poesía
657 0 2

Студеното море - пенливо плискаше през борда,

над лодките - безбройно много, плаващи в стада,

и пляскаха вълните над разкъсаните корди,

и заливът загуби ги  във люта тъмнина.

Испанските моряци се споглеждаха за хребета,

а корабът потъваше под тласъка на котвите,

и сгушени с рев в децата -  пак жените цвилеха,

завързани за палубата, в очакване на отлива.

А стари пасажери се задъхваха кат кучета,

разперили въжета и блестящи кат монети,

проклинайки съдбата, те не вярваха на случилото

и в тинята дълбаха и излющиха си шепите.

А тежката галера там намери своя пристан,

там слизаха по стълбите от счупени гребла,

и сините сълзи, в очите дето им се плискаха.

кат жлебове се плъзгаха, блестящи от масла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...