13 may 2009, 16:39

Испански кораб

  Poesía
659 0 2

Студеното море - пенливо плискаше през борда,

над лодките - безбройно много, плаващи в стада,

и пляскаха вълните над разкъсаните корди,

и заливът загуби ги  във люта тъмнина.

Испанските моряци се споглеждаха за хребета,

а корабът потъваше под тласъка на котвите,

и сгушени с рев в децата -  пак жените цвилеха,

завързани за палубата, в очакване на отлива.

А стари пасажери се задъхваха кат кучета,

разперили въжета и блестящи кат монети,

проклинайки съдбата, те не вярваха на случилото

и в тинята дълбаха и излющиха си шепите.

А тежката галера там намери своя пристан,

там слизаха по стълбите от счупени гребла,

и сините сълзи, в очите дето им се плискаха.

кат жлебове се плъзгаха, блестящи от масла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...