May 13, 2009, 4:39 PM

Испански кораб

  Poetry
655 0 2

Студеното море - пенливо плискаше през борда,

над лодките - безбройно много, плаващи в стада,

и пляскаха вълните над разкъсаните корди,

и заливът загуби ги  във люта тъмнина.

Испанските моряци се споглеждаха за хребета,

а корабът потъваше под тласъка на котвите,

и сгушени с рев в децата -  пак жените цвилеха,

завързани за палубата, в очакване на отлива.

А стари пасажери се задъхваха кат кучета,

разперили въжета и блестящи кат монети,

проклинайки съдбата, те не вярваха на случилото

и в тинята дълбаха и излющиха си шепите.

А тежката галера там намери своя пристан,

там слизаха по стълбите от счупени гребла,

и сините сълзи, в очите дето им се плискаха.

кат жлебове се плъзгаха, блестящи от масла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...