13 мая 2009 г., 16:39

Испански кораб

656 0 2

Студеното море - пенливо плискаше през борда,

над лодките - безбройно много, плаващи в стада,

и пляскаха вълните над разкъсаните корди,

и заливът загуби ги  във люта тъмнина.

Испанските моряци се споглеждаха за хребета,

а корабът потъваше под тласъка на котвите,

и сгушени с рев в децата -  пак жените цвилеха,

завързани за палубата, в очакване на отлива.

А стари пасажери се задъхваха кат кучета,

разперили въжета и блестящи кат монети,

проклинайки съдбата, те не вярваха на случилото

и в тинята дълбаха и излющиха си шепите.

А тежката галера там намери своя пристан,

там слизаха по стълбите от счупени гребла,

и сините сълзи, в очите дето им се плискаха.

кат жлебове се плъзгаха, блестящи от масла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...