23 ago 2009, 8:38

Истина 

  Poesía » Filosófica
1087 1 38

 

Сякаш няма утре, днес и минало -

лее се животът ни - река...

В шепите си времето събира ни

в ярка неразплетена дъга.

 

 

Търсят изход парещи - въпросите

жаждата докрай да утолят.

Сливаме се без да се докосваме

в илюзорен, виртуален свят.

 

 

После се събуждаме в реалния -

питаме се сън ли е било,

стигнали предела на безкрайната

истина, че всички сме едно.

 

 

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??