23.08.2009 г., 8:38 ч.

Истина 

  Поезия » Философска
1054 1 38

 

Сякаш няма утре, днес и минало -

лее се животът ни - река...

В шепите си времето събира ни

в ярка неразплетена дъга.

 

 

Търсят изход парещи - въпросите

жаждата докрай да утолят.

Сливаме се без да се докосваме

в илюзорен, виртуален свят.

 

 

После се събуждаме в реалния -

питаме се сън ли е било,

стигнали предела на безкрайната

истина, че всички сме едно.

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??