Истина
Истина
Когато Бог е съдил във жесток морал,
раздяла дал на всички,
когато Бог е съдил в мрака,
до ад кълнал и вечната тъма.
Не искай, душо моя, истина да съдиш,
не искаи Бог да видиш ти,
че само вечните присъди
познаваш ти.
Когато Бог дарил е небесата,
когато плакал с тихите вълни,
дарил Той святост на земята,
проклел и вечните тъги.
Кажи ми, Вечен Боже мили,
коя е вечната тъга,
да можем ние вечно живи,
да съдим във тъма?
И там, пред скърбите велики,
да прокълнем и ад,
и свободата вечна свята
с кинжал от ада
да скърби.
И днес във клетва да положим
душа пред Бог велик,
и там да съдим за разправа
за миг велик.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados
