... Ще търси я, дори и след живота...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече -
тя често пъти се криви пред мен -
сто пъти чужди дрехи си облече;
сто пъти болката ме хвана в плен.
И истината не почувствах никак аз:
за мен, за теб - различна беше тя;
ту беше в "профил", ту стоеше в "анфас",
а болката приятелка ми бе добра.
На рамото ù често слагах си главата;
погалваше ме, сякаш, с нейните бодли
и аз, най-милваната скитница в съдбата,
прогледнах и видях я - тя единствено боли...