Jun 2, 2010, 12:21 PM

Истина?!

  Poetry
994 0 0

... Ще търси я, дори и след живота...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече -
тя често пъти се криви пред мен -
сто пъти чужди дрехи си облече;
сто пъти болката ме хвана в плен.
И истината не почувствах никак аз:
за мен, за теб - различна беше тя;
ту беше в "профил", ту стоеше в "анфас",
а болката приятелка ми бе добра.
На рамото ù често слагах си главата;
погалваше ме, сякаш, с нейните бодли
и аз, най-милваната скитница в съдбата,
прогледнах и видях я - тя единствено боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...