Jun 2, 2010, 12:21 PM

Истина?!

  Poetry
998 0 0

... Ще търси я, дори и след живота...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече -
тя често пъти се криви пред мен -
сто пъти чужди дрехи си облече;
сто пъти болката ме хвана в плен.
И истината не почувствах никак аз:
за мен, за теб - различна беше тя;
ту беше в "профил", ту стоеше в "анфас",
а болката приятелка ми бе добра.
На рамото ù често слагах си главата;
погалваше ме, сякаш, с нейните бодли
и аз, най-милваната скитница в съдбата,
прогледнах и видях я - тя единствено боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...