17 ene 2007, 16:21

ИстинатА 

  Poesía
1020 0 2
Много пъти бе наранявал,
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.
Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.
но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛиЛи Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??