ИстинатА

17 ene 2007, 16:21

Poesía

931 0 2

Много пъти бе наранявал,
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.

Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.

но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра,
не я разбра, не и обърна внимание,
пренебрегна я.

Тогава малкото влюбено момиче
разбра какво е да боли от любовта,
разбра,че дори и да обича
не може повече да продължава така.

Даде си сметка за всичко,
помисли и разбра,че любовта
е като игра,но играта
винаги завършва със сълза.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

angel_and_devil{F} (Бени)

2007-01-17T16:44:22+02:00

Всички плачат от любовта,когато тя си отива и остава само в един от двамата влюбени.Поздрави!!!
Романтик (Христо Костов)

2007-01-17T16:38:57+02:00

Дори и в любовта не трябва да си мазохист.
Поздрави, Лилия!!!