ИстинатА
Много пъти бе наранявал,
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.
Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.
но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра,
не я разбра, не и обърна внимание,
пренебрегна я.
Тогава малкото влюбено момиче
разбра какво е да боли от любовта,
разбра,че дори и да обича
не може повече да продължава така.
Даде си сметка за всичко,
помисли и разбра,че любовта
е като игра,но играта
винаги завършва със сълза.
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.
Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.
но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра,
не я разбра, не и обърна внимание,
пренебрегна я.
Тогава малкото влюбено момиче
разбра какво е да боли от любовта,
разбра,че дори и да обича
не може повече да продължава така.
Даде си сметка за всичко,
помисли и разбра,че любовта
е като игра,но играта
винаги завършва със сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиЛи Всички права запазени
