17 янв. 2007 г., 16:21

ИстинатА

1.2K 0 2
Много пъти бе наранявал,
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.

Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.

но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра,
не я разбра, не и обърна внимание,
пренебрегна я.

Тогава малкото влюбено момиче
разбра какво е да боли от любовта,
разбра,че дори и да обича
не може повече да продължава така.

Даде си сметка за всичко,
помисли и разбра,че любовта
е като игра,но играта
винаги завършва със сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛиЛи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички плачат от любовта,когато тя си отива и остава само в един от двамата влюбени.Поздрави!!!
  • Дори и в любовта не трябва да си мазохист.
    Поздрави, Лилия!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...