17 янв. 2007 г., 16:21

ИстинатА 

  Поэзия
971 0 2
Много пъти бе наранявал,
много пъти бе плакала за това,
но го обичаше и мислеше,
че без бего няма щастие на света.

Той продължи да я наранява,
тя свикна с това
и му прощаваше всичко,
без значение дали трябваше да е така.

но веднъж в тъмната нощ,
когато луната стара бе запалила цигара,
когато тя беше щастлива,че той е с нея,
отново той не я разбра,
не я разбра, не и обърна внимание,
пренебрегна я.

Тогава малкото влюбено момиче
разбра какво е да боли от любовта,
разбра,че дори и да обича
не може повече да продължава така.

Даде си сметка за всичко,
помисли и разбра,че любовта
е като игра,но играта
винаги завършва със сълза.

© ЛиЛи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всички плачат от любовта,когато тя си отива и остава само в един от двамата влюбени.Поздрави!!!
  • Дори и в любовта не трябва да си мазохист.
    Поздрави, Лилия!!!
Предложения
: ??:??