Истината

Истина – коя е наистина?

Зла вещица, яростно хулена?

Девицата, свише пречистена?

Магьосница, в бяло забулена,

или поругавана блудница?

С едно е, обаче, типична тя:

У всеки, в житейската лудница,

пристига на гости различната.

Истината – ах, тази истина!

Изгубвана, после намирана.

Едните берат от разлистена,

а другите търсят кодирана –

това им е станало мисия.

За първите – нищо вълнуващо.

Нали е решила комисия,

че тя ще е мото битуващо?!

Истината – не тази истина,

в която ни карат да вярваме,

не тази, от учени бистрена,

готова за пълно прекарване,

а тази, която сърцата ни

шепнат, напяват и вече крещят,

с която ще тръгне душата ни

смело, намерила верния път.