15.05.2012 г., 13:10

Истината

956 0 1

         Истината

 

Истина – коя е наистина?

Зла вещица, яростно хулена?

Девицата, свише пречистена?

Магьосница, в бяло забулена,

или поругавана блудница?

С едно е, обаче, типична тя:

У всеки, в житейската лудница,

пристига на гости различната.

 

Истината – ах, тази истина!

Изгубвана, после намирана.

Едните берат от разлистена,

а другите търсят кодирана –

това им е станало мисия.

За първите – нищо вълнуващо.

Нали е решила комисия,

че тя ще е мото битуващо?!

 

Истината – не тази истина,

в която ни карат да вярваме,

не тази, от учени бистрена,

готова за пълно прекарване,

а тази, която сърцата ни

шепнат, напяват и вече крещят,

с която ще тръгне душата ни

смело, намерила верния път.                               

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....