Истината
Истина – коя е наистина?
Зла вещица, яростно хулена?
Девицата, свише пречистена?
Магьосница, в бяло забулена,
или поругавана блудница?
С едно е, обаче, типична тя:
У всеки, в житейската лудница,
пристига на гости различната.
Истината – ах, тази истина!
Изгубвана, после намирана.
Едните берат от разлистена,
а другите търсят кодирана –
това им е станало мисия.
За първите – нищо вълнуващо.
Нали е решила комисия,
че тя ще е мото битуващо?!
Истината – не тази истина,
в която ни карат да вярваме,
не тази, от учени бистрена,
готова за пълно прекарване,
а тази, която сърцата ни
шепнат, напяват и вече крещят,
с която ще тръгне душата ни
смело, намерила верния път.
© Марин Цанков Всички права запазени