Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
20 feb 2008, 11:50

Истината 

  Poesía » De amor
749 1 16

От истината се страхуваш.
Защо тя те плаши, ми кажи?
Страшно няма, нали сънуваш?
Бълнуваш... Истината  тежи.
В мен чиста изворна вода видя,
хлад даряваща в нощите твои.
Пиеше ме жадно, сетил свобода
ясен път към... женските покои.
Бе търсил дълго своята звезда
и аз в съня ти звездно те дарих.
Сама те приласках сред тишина.
Така реших - за миг не съжалих.
Отдадена, в тъмното стаена,
сънуваше ме - нали ти позволих,
в миг уверена, в миг раздвоена
Нежни ласки, чувства споделих...

В твоя сън и снощи те дочаках,
роса покри ни, нежно ни облече.
Всъщност истината е, че плаках.
Отива си нощта и с нея аз... далече.

19.02.2008г
(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??