Истината
От истината се страхуваш.
Защо тя те плаши, ми кажи?
Страшно няма, нали сънуваш?
Бълнуваш... Истината тежи.
В мен чиста изворна вода видя,
хлад даряваща в нощите твои.
Пиеше ме жадно, сетил свобода
ясен път към... женските покои.
Бе търсил дълго своята звезда
и аз в съня ти звездно те дарих.
Сама те приласках сред тишина.
Така реших - за миг не съжалих.
Отдадена, в тъмното стаена,
сънуваше ме - нали ти позволих,
в миг уверена, в миг раздвоена
Нежни ласки, чувства споделих...
В твоя сън и снощи те дочаках,
роса покри ни, нежно ни облече.
Всъщност истината е, че плаках.
Отива си нощта и с нея аз... далече.
19.02.2008г
(цикъл "Бяло перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
