Тя, истината, винаги боли...
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път.
През тръни и коприва криволичи.
Малцина дръзват да го извървят.
Тя, истината, смелите обича.
Тя, истината, има си цена.
Понякога безбожно скъпо струва.
Заплаща се с тъга... Със самота...
И с никакви пари не се купува.
Тя, истината, трудно се намира...
В далечината там е... При звездите...
В безкрайността я търсим и се взираме.
А тя живее, скрита в нас самите...
© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados