stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
21.05.2019 г., 16:02 ч.

Истината 

  Поезия » Философска
1128 6 7

Тя, истината, винаги боли...

До края трудно тя се отстоява.

Със адска болка. Даже със сълзи.

Понякога до кръв ни наранява.

 

Тя, истината, следва своя път.

През тръни и коприва криволичи.

Малцина дръзват да го извървят.

Тя, истината, смелите обича.

 

Тя, истината, има си цена.

Понякога безбожно скъпо струва.

Заплаща се с тъга... Със самота...

И с никакви пари не се купува.

 

Тя, истината, трудно се намира...

В далечината там е... При звездите...

В безкрайността я търсим и се взираме.

А тя живее, скрита в нас самите...

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От сърце ви благодаря, Ангелче, Данаил и Иван! Усмихнат ден!!!
  • Да, така е! Поздравления!
  • Поздравления, Ваня! Истинско!
  • Благодаря ви за топлите думи, Райне, Краси, Мариана и Стойчо! Хубава вечер!
  • Истината все ще се яви, неочаквано, безшумно...
    Нали сте виждали треви,как скали обрушват.
    Колко е трудно да се побере в слово и едва ли всеки иска да застане лице в лице с нея?😎
  • Да, дълъг път изминаваме да я намерим... "В безкрайността я търсим и се взираме.
    А тя живее, скрита в нас самите..." Поздрави, Ваня!
  • Тя, истината....ще ни освободи, но първо ще ни обеси - това го беше казал някой, не помня кой
    Стихът ти е като истина - гледа читателя право в очите!
Предложения
: ??:??