27 feb 2007, 17:12

Истината за това какво наистина мисля за теб…(а ти май си страхливец

  Poesía
807 0 1
Поглеждайки назад, осъзнавайки това, което си оставил след себе си,
чувстваш ли задоволство от постигнатото?
Въобще оставил ли си нещо след себе си?
Поглеждайки назад, броейки хората, които си наранил,
не чувстваш ли поне частица от тяхната болка?
Въобще имаш ли душа?
Поглеждайки назад, съзирайки кой всъщност си ти,
не ти ли се иска да промениш себе си?
А въобще възможно ли е това да си ти?
Поглеждайки назад, мъчейки се да забравиш миналото,
чия мислиш, че е вината?
Нима именно ти не си виновен?
Поглеждайки за пореден път назад, желаейки с цялата си душа да забравиш болката,
не ти ли се иска да продължиш напрeд?…
Зарежи миналото, живей днес!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обвиняваш дадения човек че миналото му е грешно,че той е грешен и вместо да завършиш с това да си поправи грешките ти го съветваш да продължи напред,тоест да си продължи грешния път който ти така настоичиво нападаш отначало. защо?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...