Истинска случка
Истинска случка
Веднъж, уви,
късно през нощта
отвлякоха ме едни
извънземни същества!
Леле-мале, ами сега,
гадна - проклетата съдба.
Лошо... спринцовки и сонди ще ми бутат,
експерименти... о, Господи - може и да ме чукат!
Но ме успокояват: Спокойно бе, земен глупак,
недей да бъдеш първобитен дивак.
Отвлякохме те, само за това,
че да ни научиш да правим ШКЕМБЕ ЧОРБА.
Добре, викам - братовчеди от небето,
само аз да не съм шкембето!
Няма страшно, заявиха - не ядем интелигентни другари,
имаме си дебели космически крави.
И ги научих да правят чорба,
ама - май че ми пробутаха лъжа,
че много земни крави изкраха
и с лазерни лъчи ги заклаха.
И ги оставят да гният по полето,
че само им вземат шкембето.
Но иначе културни - извиняват ми се с писма,
пишат ги по земните житни нивя.
Скучни са тези писма,
но няколко ще ви преведа:
1. Алекс, прости за лъжите,
ама много обичаме чорбите.
2. Алекс, не сме същества гадни,
ама за чорбата сме много гладни.
От много писма
ме заболя глава
и ето, че и аз една нива съсипах
и дълъг отговор им написах:
Смотани извънземни същества,
стига с тези писма,
че смачкахте тонове жита!
Стига чорби,
че космоса на чесън смърди!
Стига шкембета сте сърбали,
че ще ви вземат за Българи!
И ще трябва да паля космическия си мотор
и да идвам да ви уча да правите и ТАРАТОР!
Веднъж, уви,
късно през нощта
отвлякоха ме едни
извънземни същества!
Леле-мале, ами сега,
гадна - проклетата съдба.
Лошо... спринцовки и сонди ще ми бутат,
експерименти... о, Господи - може и да ме чукат!
Но ме успокояват: Спокойно бе, земен глупак,
недей да бъдеш първобитен дивак.
Отвлякохме те, само за това,
че да ни научиш да правим ШКЕМБЕ ЧОРБА.
Добре, викам - братовчеди от небето,
само аз да не съм шкембето!
Няма страшно, заявиха - не ядем интелигентни другари,
имаме си дебели космически крави.
И ги научих да правят чорба,
ама - май че ми пробутаха лъжа,
че много земни крави изкраха
и с лазерни лъчи ги заклаха.
И ги оставят да гният по полето,
че само им вземат шкембето.
Но иначе културни - извиняват ми се с писма,
пишат ги по земните житни нивя.
Скучни са тези писма,
но няколко ще ви преведа:
1. Алекс, прости за лъжите,
ама много обичаме чорбите.
2. Алекс, не сме същества гадни,
ама за чорбата сме много гладни.
От много писма
ме заболя глава
и ето, че и аз една нива съсипах
и дълъг отговор им написах:
Смотани извънземни същества,
стига с тези писма,
че смачкахте тонове жита!
Стига чорби,
че космоса на чесън смърди!
Стига шкембета сте сърбали,
че ще ви вземат за Българи!
И ще трябва да паля космическия си мотор
и да идвам да ви уча да правите и ТАРАТОР!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс учо Todos los derechos reservados
6
