21 авг. 2008 г., 14:55

Истинска случка

1.1K 1 7
Истинска случка

Веднъж, уви,
късно през нощта
отвлякоха ме едни
извънземни същества!

Леле-мале, ами сега,
гадна - проклетата съдба.
Лошо... спринцовки и сонди ще ми бутат,
експерименти... о, Господи - може и да ме чукат!

Но ме успокояват: Спокойно бе, земен глупак,
недей да бъдеш първобитен дивак.
Отвлякохме те, само за това,
че да ни научиш да правим ШКЕМБЕ ЧОРБА.

Добре, викам - братовчеди от небето,
само аз да не съм шкембето!
Няма страшно, заявиха - не ядем интелигентни другари,
имаме си дебели космически крави.

И ги научих да правят чорба,
ама - май че ми пробутаха лъжа,
че много земни крави изкраха
и с лазерни лъчи ги заклаха.

И ги оставят да гният по полето,
че само им вземат шкембето.
Но иначе културни - извиняват ми се с писма,
пишат ги по земните житни нивя.
Скучни са тези писма,
но няколко ще ви преведа:

1. Алекс, прости за лъжите,
ама много обичаме чорбите.

2. Алекс, не сме същества гадни,
ама за чорбата сме много гладни.

От много писма
ме заболя глава
и ето, че и аз една нива съсипах
и дълъг отговор им написах:

Смотани извънземни същества,
стига с тези писма,
че смачкахте тонове жита!
Стига чорби,
че космоса на чесън смърди!
Стига шкембета сте сърбали,
че ще ви вземат за Българи!
И ще трябва да паля космическия си мотор
и да идвам да ви уча да правите и ТАРАТОР!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...