30 ago 2014, 16:45  

Истинската жена

1.3K 0 5

Защо ли образите търся

в звезда, във нощната луна...

Защо сега да не потърся

лика на истинска жена?

 

Но знам ли аз - мъжът на възраст -

какво е истинска жена?

И имам ли я тази дързост

да соча с пръст поне една?

 

Където днеска да погледна,

във спомени да ровя пак,

аз стигам до любов последна,

завързала за мене знак.

 

И без задръжки ще го кажа,

че знам сега поне една

и с пръст на вас ще я покажа:

това е... моята жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии!
    Приемам забележката на Росица и Мариана.Имах друг вариант, но съм записал стария. Новия е: "че знам сега поне една".Ще го редактирам!
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
  • Ех, всяка жена би се зарадвала на такова признание, но защо изправен до стена?
  • Е на това му казвам аз мъжко момче!
    А стихът е супер!!!
    Аплодисменти!!!
  • "...макар изправен до стена..."
    Ех, как ме разсмя!
  • Малко мъже биха казали това за жените си.
    Достойно е, Колич!
    Аплодирам.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...