koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
30 ago 2014, 16:45  

Истинската жена

1.3K 0 5

Защо ли образите търся

в звезда, във нощната луна...

Защо сега да не потърся

лика на истинска жена?

 

Но знам ли аз - мъжът на възраст -

какво е истинска жена?

И имам ли я тази дързост

да соча с пръст поне една?

 

Където днеска да погледна,

във спомени да ровя пак,

аз стигам до любов последна,

завързала за мене знак.

 

И без задръжки ще го кажа,

че знам сега поне една

и с пръст на вас ще я покажа:

това е... моята жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии!
    Приемам забележката на Росица и Мариана.Имах друг вариант, но съм записал стария. Новия е: "че знам сега поне една".Ще го редактирам!
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
  • Josarian (Мариана Иванова)
    Josarian (Мариана Иванова)
    Ех, всяка жена би се зарадвала на такова признание, но защо изправен до стена?
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Е на това му казвам аз мъжко момче!
    А стихът е супер!!!
    Аплодисменти!!!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    "...макар изправен до стена..."
    Ех, как ме разсмя!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Малко мъже биха казали това за жените си.
    Достойно е, Колич!
    Аплодирам.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0