Истинската жена
Защо ли образите търся
в звезда, във нощната луна...
Защо сега да не потърся
лика на истинска жена?
Но знам ли аз - мъжът на възраст -
какво е истинска жена?
И имам ли я тази дързост
да соча с пръст поне една?
Където днеска да погледна,
във спомени да ровя пак,
аз стигам до любов последна,
завързала за мене знак.
И без задръжки ще го кажа,
че знам сега поне една
и с пръст на вас ще я покажа:
това е... моята жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
