Aug 30, 2014, 4:45 PM  

Истинската жена

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Защо ли образите търся

в звезда, във нощната луна...

Защо сега да не потърся

лика на истинска жена?

 

Но знам ли аз - мъжът на възраст -

какво е истинска жена?

И имам ли я тази дързост

да соча с пръст поне една?

 

Където днеска да погледна,

във спомени да ровя пак,

аз стигам до любов последна,

завързала за мене знак.

 

И без задръжки ще го кажа,

че знам сега поне една

и с пръст на вас ще я покажа:

това е... моята жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии!
    Приемам забележката на Росица и Мариана.Имах друг вариант, но съм записал стария. Новия е: "че знам сега поне една".Ще го редактирам!
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
  • Ех, всяка жена би се зарадвала на такова признание, но защо изправен до стена?
  • Е на това му казвам аз мъжко момче!
    А стихът е супер!!!
    Аплодисменти!!!
  • "...макар изправен до стена..."
    Ех, как ме разсмя!
  • Малко мъже биха казали това за жените си.
    Достойно е, Колич!
    Аплодирам.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...