22 abr 2015, 18:29

Истинската любов

  Poesía
1.1K 2 16

Любовта проходила бавно

за цял е живот,

трудна, изпитана,

 отстояла на ветровете,

диво препуска и търси брод.

Сълзи пролети -

колкото щеш!

Тежки думи връхлитат отвред,

каляват - ковано желязо,

не се огъва, продължава напред.

Две сърца си правят пътеки

сред бурени и злост.

Мразят отпърво,

учат се да обичат до гроб.

Детско гласче-звънче,

две малки ръчички

света затварят ,  като обръч в един дом.

Обиди забравени,

очи вперени с плам,

сърца обгорени на клада,

пълни с жажда да пият любовен нектар.

Такава е истинската любов!

Зла вещица превърната в лебед,

 лед в огън горящ.

Не смей да закачаш

недрата пълни с любов!

Вулкан е, помита всяко неуважение и злост!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...